Историята на Под тепето за жестокото убийство на уличния котарак Васалий, което силно смути и разяри жителите на улиците Гурко и Отец Паисий, стана национална. Десетки медии препечатаха репортажа ни около един необичаен некролог, с който грижилите се за животинката я оплакват и се гневят срещу човека, посмелил се да стреля в тялото й на пъпа на града. Десетки коментари и анализи се изписаха във форуми и социални мрежи. Всъщност, жестът на авторите на жалейката си свърши работата- създаде полемика. А ето какво получихме от нашата читателка Юлия Видева:
До преди две седмици Василий бе жив. Бе реално да се изрича на глас неговото име, а Василий бе по-жив от теб, от мен, от всички. Той бе веселият шут на ежедневието. Днес той е в почивка. Той е безмълвен и безжизнен. Днес Василий е прострелян и си има некролог. Кой е този Василий? Некролози на всяко второ дърво, на всеки жилищен вход. Фокусираме ги отдалеч и ги подминаваме като рекламни плакати от предизборна кампания, защото не ги познаваме. Нашият Василий обаче не може да бъде незабелязан. Нашият, защото вече не е ничий. Василий е котка – котка с некролог. Почивай в мир, ще кажем, почивай в онзи мир, в който никога не си живял. Същите думи ще изречем на сбогуването с човек. Наш любящ татко, брат, дядо. Но Василий е никой – той е просто коте. Коте, изгубено в човешкия свят. Коте, убито от човек. Коте, което дори не подозира, че трябва да се огледа на всички страни, преди да пресече. Коте, което не знае предимство, мигач, клаксон. Коте с очи, по-живи от детските, вече мъртво вперени в нищото. И котките, и хората умират. Представете си, току-що сте принтирали котешките некролози и малко преди да ги разлепите и да ги направите невидими, някой ги види още топли на масата и настръхне, защото помисли, че е близък човек. После се загледа и – котка. Нима би се почувствал облегчен? Котките все пак не говорят, не разбират. Стопанинът ще си купи или пък намери и осинови нова – също като вещите. Ще я назове и ще я превърне от нищо, в нещо. А така ли е реално? В света на ходещи човешки мъртъвци, котешките очи са най-живи. Е, все пак не е прегазено дете, ще кажете – тогава боли, човекът не може да бъде заменен. Тогава се намесват присъди. А колко трае безнаказното чувство за вина след простреляно котешко телце? Не зная. Дали това тяло реално бива погледнато втори път? Не зная. Но това тяло носи същата душа като всички нас. Не почивай в мир, Василий! Ти ще бъдеш забравен, но какво ще разбереш от това? Не почивай в мир, тичай там някъде, далеч от нас – хората. Дали за котките има ад и рай? Какъв е смисълът – смъртта е смърт за всичко. Какъв е смисълът, когато си котка и от света си видял улици, тротоари и (в най-добрия случай) топъл и уютен дом? Какъв е смисълът, когато улицата е била и свобода, и лобно място? Какъв е смисълът, когато и без това си живял ден за ден, без мечти и цели за утрото? Не почивай в мир, Василий, продължавай да живееш. Пак така, ден за ден, пак така – по-жив от всичко!
